Празникът "Джамал"
Първият ден от всяка Нова година е истински празник за жителите на село Орешник. Тогава трийсетина мъже, облечени в овчи кожи като „джамали“, разнасят по къщите здраве, берекет и пожелание за добра година. По този начин младите хора продължават една вековна традиция, възстановявана всяка година.
Село Орешник е изцяло от преселници, бежанци и техните потомци. Много са обичаите и традициите, които вече са изоставени и забравени. За някои от тях са останали само спомени. Една традиция обаче орешанци пазят свято и предават от поколение на поколение, от бащи и деди на деца и внуци. Става дума за прочутите орешански „джамали“. Обичаят има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите, лошотията и зимата, което го сродява с кукерските игри.
В групата участват както 15-16 годишни юноши, така и 30-35 годишни мъже. Още в тъмни зори на първия ден от новата година джамалите тръгват из селото, като до обяд го обикалят почти цялото и влизат в къщите на хората за здраве, берекет и добра година. Освен джамали, в групата има „моми“ и „пепелаши“, които носят в кожени торби пепел и ръсят за здраве. Всяка година шествието е съпроводено с традиционните комични и весели ситуации. Има и опити за крадене на „момата“, която „пепелашите“ здраво пазят.
Смелчаци пък дразнят и се закачат с джамалите. Наименованието на маскираните мъже, участващи в обичая Джамал, е с турско-арабски произход и означава хубав, красив, и е в нарочен контраст с облеклото им. Подготовката за провеждането на този празник започва още в началото на декември. Събират се изсушени овчи кожи и от тях се правят своеобразни карнавални облекла, маски и други необходими атрибути. Събират се различни по размер чанове, хлопатари и звънци.
Село Орешник е изцяло от преселници, бежанци и техните потомци. Много са обичаите и традициите, които вече са изоставени и забравени. За някои от тях са останали само спомени. Една традиция обаче орешанци пазят свято и предават от поколение на поколение, от бащи и деди на деца и внуци. Става дума за прочутите орешански „джамали“. Обичаят има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите, лошотията и зимата, което го сродява с кукерските игри.
В групата участват както 15-16 годишни юноши, така и 30-35 годишни мъже. Още в тъмни зори на първия ден от новата година джамалите тръгват из селото, като до обяд го обикалят почти цялото и влизат в къщите на хората за здраве, берекет и добра година. Освен джамали, в групата има „моми“ и „пепелаши“, които носят в кожени торби пепел и ръсят за здраве. Всяка година шествието е съпроводено с традиционните комични и весели ситуации. Има и опити за крадене на „момата“, която „пепелашите“ здраво пазят.
Смелчаци пък дразнят и се закачат с джамалите. Наименованието на маскираните мъже, участващи в обичая Джамал, е с турско-арабски произход и означава хубав, красив, и е в нарочен контраст с облеклото им. Подготовката за провеждането на този празник започва още в началото на декември. Събират се изсушени овчи кожи и от тях се правят своеобразни карнавални облекла, маски и други необходими атрибути. Събират се различни по размер чанове, хлопатари и звънци.
