География 

Село Орешник е сгушено в полите на Сакар планина.Намира в община Тополовгад и местоположението му е южния централен регион.Площта му в 33,339 кв. км,географска му ширина е 42.067 N, а географска дължина 26.367 N. То е едно от най-големите села в региона. Намира се на 3 км. от гр. Тополовград. Най-близкото селище е Капитан Петко войвода, на разстояние 4 км. източно от Орешник. Най-близката ЖП гара се намира в гр. Ямбол на 65 километра североизточно. Най-близкият ГКПП е при с. Лесово на българо-турската граница, областният център Хасково е на 90 км. в западна посока, столицата е на 260 км. Климата в селото е топъл,като през лятото термометрите надвишават 35 градуса.Повечето от землищата са равни и благоприятни за отглеждане на разстения.Най-честите са житните и бобовите култури,картофите,тютюна и лозята.

Демография

В населеното място се наблюдава тенденция на намаляване на населението,заради застаряването му,ниската раждаемост и високата емиграция като в момента жителите наброяват около 960.През 70-те и особено през 80-те години на XX век много от жителите, особено младите, започват да се изселват в по-големите градове като Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково поради икономически причини. Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в селото региона. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на Странджа-Сакар в "Република на младостта",като в селото бяха изградени жилища.


История 

Според преданията селото датира от 1606 година. Някога населеното място е било на около 2км от сегашното. Много хора са се разболявали и умирали, затова малкото останали жители повикали лекар. След като той дошъл им казал: "Това място е прокълнато, пуснете воловете на свобода. Там където спрат за почивка, там ще бъде новото село." Хората изплашени пуснали своите волове. Те спрели да вървят където се намира днешното село Орешник. Всички оставили своите къщи и дворове, заминали единствено с покъщината и добитъка си. Така започнал строежът на новите домове.

С годините се засявали десетки декари с орехови дръвчета. Селото се славело с тях и малко по-късно местните решават селото да го кръстят Козлуджа (от гръцки "кос"-орех). Единствената гръцка чешма, която тече и до днес, се казва "Зиберкова" чешма. Кръстена е на красивата гръцка дама Зиберка.

Преди повече от век гърците са изселени от селото, като от тях остават много следи - гръцки къщи, гробища, чешми, обществени постройки. Новите жители са преселници, бежанци и техните потомци. Някои от тях ползват създаденото от предшествениците си, а други решават да построят собствени кирпичени колиби. С годините селото се разраства и се прекръства с българско име "Орешник", което отново се свързва с ореховите дръвчета.


 

Picture
Някогашната мощна земеделска кооперация "Тракиец" е посадила хиляди декари лозя, след като се знаело, че орешанските землища са най-благоприятни за отглеждането на лозя. Безспорно още преди много години с. Орешник е имало най много добив на грозде в община Тополовград. Имало е проект за построяването на "Винпром Орешник", но той така и не се е реализирал.

През годините на XXI век кооперацията едвам успява да съществува и да изплаща заплатите на персонала. Ударът бил през 2005-2006 година,когато кооперацията и стопанският двор фалират. Днес хилядите декари лозя загиват, стопанският двор е пуст, а сградата в него се руши.

През средата на XX век се сформирал футболен отбор, който притежавал стадион и сграда със съблекални в долния край на селото. Много пъти се провеждали футболни мачове, много футболисти са играли на стадиона. Сега той е типично пасище за животни, а съблекалните не съществуват.

Религии

99% от населението на с. Орешник изповядва източно-православно християнство. В селото има църква на име "Св. Петка".За нея не е известно кога е построена.Нейният купол с камбана се издига сред ниските къщи на стръмния каменист баир.

През лятото на 2008 г. бе завършен параклис "Св. Пр. Илия", който отвори врати на 20 август 2008 г. (Илинден). През XX век е имало друг стар параклис на мястото на сегашния. Както повечето хора знаят, старият дядо Стефан бил собственик на параклиса, поддържал го и работел в него. Много хора отивали там да се помолят или запалят свещ за здраве. Куполът на параклиса имал камбана, сградата била с красиви огради, докато дядото бил жив. Днес камбаната е в купола на църквата, оградите ги няма, а старата сграда е разрушена. При изчистване на мястото за новия параклис са намерени 2 плочи с неизвестни надписи.